Автор: Красимира Джисова

Един камък води до друг - 19.02.2006 г.

        При запитване в Щатите: „Какво е мнението ви за Хомо Сапиенс?“, броят на отговорилите: „Всеки има право на избор“ бил невероятен. Вече не се знае дали това е истина или виц, но примерът е адекватен за събитията от последните дни, за подклаждания и разпространяващ се идеологическия конфликт между източното и западното мислене и отношение към свободата на действие. Извън последствията от прекалено личното изповядване на исляма от групировки, и предвид факта, че свободното тълкуване на свещените писания, е недопустимо и според християнството, този път (всеки път е този път) се създаде една мрежа на недоволството, която няма как да не се различава от мрежите, с които западните общества са свикнали. ... [целият текст]

TAKE MY BREATH AWAY - 19.02.2006 г.

        Моля пътниците да отворят на страница 118, HighView, Неапол на Лина Састри. „HighFlights“ е съвсем ново магазинно издание на летище София и се разпространява безплатно на територията му. Толкова добре обмислено и оформено, че преди да погледна номера на поредния му брой (четвърти с февруарския), си помислих, че е тренирано с години и просто не съм го засичала. Страниците са усвоени атрактивно, с бърза смяна на теми, жанрове, наративи, изненадващи пътешествия и разследвания, коментари и фотографии от енергийни точки на света - Лисабон, Бразилия (една доста по-обемна точка), Венеция, Рим, сред които се разполагат и българските акценти ... [целият текст]

Едуард Мурадян: Напиши „нищо“ с четири главни - 29.01.2006 г.

        За първи път чух гласа му в „Одеон“ преди две години и вероятно нямаше да обърна особено внимание, ако при прожекция на „Портокал с часовников механизъм“, той не преведе „това са ташаците на Слави Трифонов“, вместо „това е важно произведение на изкуството“. Подмяната се случва в момента, в който Алекс (шефът на бандата) хваща огромния фалос, експониран в дома на покъртителна тузарка и пита какво е. ... [целият текст]

Последният шоколад - 22.01.2006 г.

        Последният шоколад, въпреки че асортиментът не е изчерпан. Имам психосоматичното усещане, че ако продължа с него, ще вляза в токсикологията или за начало ще се наложи да сменя името му, за да не го намразя. В другата стая се говори за читатели, автори, книги и процеси, някои от които катализират българската литература. Същевременно, на гилдийно ниво, продължава обсъждането на смъртта на автора. Една доста загадъчна смърт, защото освен теоретиците, никой друг не „разнася жито“. Смъртта доведе до някакво странно обединение на критици, които също са автори. Смъртта е заела центъра и като една жлеза с нарушени функции, този център свръхпроизвежда иначе нормативния академичен скепсис и донякъде напомня невротичен ритуал, при който се повтарят едни и същи движения за снемане на напрежението и страховете. ... [целият текст]

Виж кой продава - 22.01.2006 г.

        Рубен Лазаров е един от най-добрите продавачи на книги, който може да се случи на читател, пружиниращ между рафтовете. Определено познава тези, които предлага, определно ги чете, определено може да се аргументира подобаващо и по-подробно от тук записаното. Всяка сряда от 7.10 сутринта, прави кратък обзор на новите заглавия по TV 7 и още веднъж в 8.10, за всеки случай. Публикуваните откъси от коментарите му за български книги и автори, избора на читателите и неговия личен, са резултат от непосредствена комуникация с клиенти и книги на третия етаж в Ориндж и от четиригодишния му опит досега. ... [целият текст]

Литературата като шоколад - Аеро (продължение) - 15.01.2006 г.

        Все си мисля, че ако издаването на книга е превърнато в най-важното следствие от конкурс, то засяга и политиката на издателствата, които нямат изработен механизъм за откриване и поддържане на автори. За самите издателства не е непосилно да намират авторите си, защото все пак не работят на територии с размерите на САЩ, Русия или Китай и вероятността да има дори 10 добри български автора годишно е минимална. През последните осем години се залага на фондове и програми като „Дебюти“ и „Помощ за книгата“. Тези и други осигуряват освен финансиране и независимост, но тя е твърде относителна, защото освен всичко останало, трябва да се покриват определени административни критерии. ... [целият текст]

Дрехите и телата - части от нещо по-цялостно - 15.01.2006 г.

        ... в този миг те обичам, но това, че си ти, е случайност... влюбих се в този град, в Рамбла с птичките и клоуните, в къщите на Гауди, в готическия квартал... струва ми се, че никога не мога да принадлежа на един човек така, както на тези улици... знаеш ли - аз обичам хората, но не директно, а чрез нещата, които могат да ги радват, заради миговете, които могат да споделят... Алекс се зачуди какво ли казва на този, с когото е сега. И с кого по дяволите беше дошла. Какво прави с него, какво му говори, докато я чука... Жените, помисли си той, трябва да се убиват, след като да били твои. Поне някои. ... [целият текст]

Литературата като шоколад - Аеро - 09.01.2006 г.

        Техниката на приготвяне се ползва донякъде от ноу-хау-то на „Милка“, изисква пробиване на консистенцията на литературата чрез конкурси (въздух). По дефиниция чрез конкурса се осъществява селекция на най-добрите (сред участвалите в него, според съответното жури), които по този начин биват изречени, поощрявани, стимулирани да продължат нататък. Конкурсът има важна оперативна функция, той е своеобразен мониторинг, само че „нататък“ не индикира посока. След ръкопляскането не следва нищо, освен ако в Положенията не е посочено, че наградените текстове ще бъдат издадени в книга. Авторите не сe менажират, не се обвързват дългосрочно с проекти и издателства, което е приоритетно в професионално функциониращи културни пространства. Най-често срещаното оправдание е липсата на средства, което означава „няма никакви“, „няма достатъчно“ или „няма точно за теб“. Отговорите всъщност са въпроси: защо нещо, което го има, не функционира; защо след като не функционира, не изчезва; защо не се премоделира; защо не се променя; защо не използва ресурсите си (все пак за какво са парите, ако не се влагат) и т.н. Извън конкурсната програма, действията се простират дотам, докъдето се простира и желанието самата литература да действа, да има своята процесуалност. Тоест до кривите круши. ... [целият текст]

ЛУДНИЦАТА НА X-TENDO - 09.01.2006 г.

        Някакъв странен тип гърми с пластмасов пистолет срещу фонтана в подлеза на НДК, докато пред стълбите около двайсет и осем годишни четат вестник „Втора младост“; срещу тях една жена свири на акордеон, от който едва излизат звуци, и се дере: „О, соле мио“, а в обратната посока, пред стълбището към Базара, прегърбено тяло в тъкан чаршаф и текезарска престилка, пръска семена от найлонов плик; клошар със сплескано в чорапогащник лице играе хек; друга жена, с вид на проститутка, се разминава с крещяща в телефона си: „Моля?!“; нейното „Моля, моля“ започва да се редува с това на следващата, която иска: "Оставете всичко тук" и освен това: да я подстрижат, да я обезкосят; в същото време съмнителен тип се „парализира“ пред витрините на магазините за аксесоари, с черен чадър, върху който е изписано в червено КОСА и дясната му ръка стиска косите на кукла... [целият текст]

Литературата като шоколад - продължение - 18.12.2005 г.

        Тук черният шоколад се сгъстява от твърде много какао. Говорейки за „красивите покойници“ в литературата, имам предвид текстовете, които са техничарски, тоест професионално изработени, но не сюжетират в себе си, оставят те безпристрастен. Не действат. На такава литература не й липсва литературно битие, литературен живот, липсва й животът въобще. Пренебрегва афекта и онова, което Готфрид Бен нарича фасциниращо. Трудно е да повярваш, че текстът е бил или е извън себе си. Думите са стерилизирани. Те не искат да се „замърсяват“ с Външен Свят или когато го правят, създават впечатление за принуда от замърсяване, за насилствено замърсяване. ... [целият текст]

SAVE: СВЕТЪТ ПРЕДИ MMS или историята на една пощенска картичка - 18.12.2005 г.

        Ако искаш да знаеш, картичката също е имала своите златни и луди години. Онзи ден бях на изложба на картички. Не се заблуждавай, че е организирана от „Български пощи“ по повод годишна. Нито е от онези, при които се държиш като паметник сред паметници и прекарваш някакви задължителни минути пред експоната, за демонстрация на изкуствоведските си познания. Тази изложба подрежда част от личната колекцията на Йовка Иванчева. Ако пътят ти минава през Столична библиотека, можеш да се запознаеш с нея и ще си говорите надълго и широко за рекламните картички в началото на двайсти век, за Фалконите в картички, за изящните изкуства в картички, за дизайна на картички, за политическата сатира в картички, за шаржирането на феминистките върху картички, за картички изобщо. ... [целият текст]

Литературата като шоколад - 11.12.2005 г.

        В Турция за първи път чух за Яшар Кемал, Азиз Несин, Орхан Кемал и по-късно за Халиде Едип Адъвар и Адалет Агаоглу. Не бях срещала имената им, нито очаквах, че в Турция има много по-известни от Орхан Памук автори. Малките ми проучвания тогава показаха, че Яшар Кемал е Антон Дончев по популярност, но Орхан Памук е мислен като предпочитания от Запада автор, който удовлетворява представите за Турция и за романова естетика. Най-изненадващо за мен беше, че на хората, гравитиращи около моята възраст, с които разговарях, трябваше да им бъде „подсказвано“ кой е Орхан Памук. Мисля си, как по-младите поколения в България биха се справили с изброяване на съвременни писатели. ... [целият текст]

Мирела Иванова и пътешествията на поезията - 11.12.2005 г.

        В тази Стая влиза Мирела Иванова. Тя е единственият български автор с Награда за модерна поезия от Източна и Югоизточна Европа. Отредена й е през 2002 г. от жури с председател Петер Хандке. Самото литературно събитие се организира в Германия от медийния магнат д-р Хубер Бурда в пищния дворец Нимфенбург. Фактите, че е четена, превеждана и канена от различни хора, които не са институционално обвързани помежду си, следва да докажат, че не авторът представя литературата, а литературата - автора. ... [целият текст]

Айдеся в страната на забавата - 04.12.2005 г.

        Това трябва да е една chillout-история за всеки, който предполага, забелязва или има сигурна информация, че не се четат книги. Преди време, когато работех в едно кафене на самообслужване, открих, че не се четат и ценоразписи. Голяма част от предлаганите артикули бяха етикирани и подредени на витрината. Останалите като студени и топли напитки, и сандвичи, изброени в ценоразпис, изложен на видно място. Но нищо от това не правеше впечатление на повечето клиенти, дори на редовните. Постоянно питаха за цените на продуктите. Най-фосфоресциращи бяха онези, които се държаха като страдащи от агнозии и искаха „едно такова“, „това тук“, „зеленото“, „с лъскавата опаковка“, "оранжевото с изрисуваната планина" и същевременно почукваха по стъклото отвън. ... [целият текст]

СССР в постери - 04.12.2005 г.

        Ти записа ли се доброволец? Въпросът е на един болшевик в постер от 1920 г., цели увеличаване числеността на армията и напомня за кампанията на чичо Сам „I want you in U.S. army“ от 1917 г. Може да бъде видян в каталога към стартиралия в края на деветдесетте проект „Руският плакат“. Чрез него става възможно подреждането и разпространението на малки и големи постери, съветски и руски, репродукции и оригинали, от началото на двайсти век досега. Плакатът се явява като своеобразен хроникьор на събитията и е представителен за идеологическото изкуство. Подчинен най-вече на партийната и военна пропаганда, агитационно-просветителската, както я наричат, и рекламна дейност, плакатът се лепи и в подкрепа на съветската икономика, скандира патриотични лозунги, участва в кампании за и против тютюнопушенето и алкохола, и дори за стимулиране на раждаемостта (в плакат на В. Говорков от 1936 г. едно бебе казва: „Щастлив(а) съм да се родя под съветска звезда“). ... [целият текст]

39 грама action - 04.12.2005 г.

        „Етно-достойнство и етно-национализъм не ни правят нация, а етнос. Слави Трифонов е вреден.“ Не цитирам предупреждение на Министерството на културата и туризма, което се разбира някак от самосебе си. Репликата е на Венцислав Занков в „39 грама“. Вестникът е за тези, които виждат в перспектива. Ърбан издание, със силно визуално присъствие, за публикуване на материали, които изследват местата и обектите на съвременното изкуство, причинителите и ситуациите му; с акценти върху протестите на авангарда, пърформанси, акции, филми, инсталации, експериментална фотография, тоест нещата от х-файла. ... [целият текст]

Отваряне на Стаите - 27.11.2005 г.

        На трета страница от книгата на Екатерина Йосифова „Малко стихотворения“, издадена през 1998 г. от „Стигмати“, е изписано в курсив: „Лично - за общото помежду ни“. Отдолу се дипли автографът й и смътното „май 1999“. Всичко това е част от поредица странни съвпадения и разминавания. Пристигнах в София през май, деветдесет и девета и досега не съм разговаряла с Екатерина Йосифова, нито някой ми е подарявал предварително подписана от нея книга. Но имам „Малко стихотворения“ с посвещение от автора им в библиотеката си. Преди броени дни, на 23 ноември, влязох в книжарница „Писмена“. Подминах новоизлезлите преводни книги, стативите с картички, секциите със специализирана литература ... [целият текст]

Ако имате предложения или искате да бъдете гост на рубриката,
пишете на e-mail jisova@yahoo.com