Стаите

авторска рубрика за литература и култура на Красимира Джисова

Литературен клуб | Стаите | новини

 

Подател: Красимира Джисова
Адрес: p3773@abv.bg
Internet

 

 

SAVE: СВЕТЪТ ПРЕДИ MMS
или историята на една пощенска картичка

 

 

До: Литературен клуб
Адрес: litclub.com
Internet

 

         Ако искаш да знаеш, картичката също е имала своите златни и луди години. Онзи ден бях на изложба на картички. Не се заблуждавай, че е организирана от „Български пощи“ по повод годишна. Нито е от онези, при които се държиш като паметник сред паметници и прекарваш някакви задължителни минути пред експоната, за демонстрация на изкуствоведските си познания.
         Тази изложба подрежда част от личната колекцията на Йовка Иванчева. Ако пътят ти минава през Столична библиотека, можеш да се запознаеш с нея и ще си говорите надълго и широко за рекламните картички в началото на двайсти век, за Фалконите в картички, за изящните изкуства в картички, за дизайна на картички, за политическата сатира в картички, за шаржирането на феминистките върху картички, за картички изобщо.
         Най-ранната в колекцията е от 1911 г. и не изглежда много стара, защото полиграфията тогава е била на ниво. Но след Първата световна война, поради липса на материали и работна ръка, качеството им пада.
         Никога не бих се сетила, че първите български картички, отпечатани в Санкт Петербург, са стрували десет сантима заедно с марката. Налагането на тази парична единица било знак за европейско самосъзнание, според тълкувателите на връзката парична единица-самосъзнание.
         Йовка Иванчева спомена и за Музей на картичката в България, което нали се сещаш как ми прозвуча. По-лесно ми се вижда да издириш първите изпратени двайсет картички, отколкото да убедиш нечие административно тяло, че така както се зарежда на коктейли, докато се брюлира, може да помисли като за начало за Музей на съвременното изкуство. Не е толкова невъзможно след като една съвсем семпла кофичка с кисело мляко се превърна в национален символ.
         Йовка Иванчева ми каза, че поколения преди нея са събирали и тя продължава, защото не вижда как ще остави MMS на децата си. Записах си и други неща, които ми се сториха важни: Светът не може да бъде запазен в ММS. Новите технологии облекчават живота, трябва да ги има, но не могат да заменят ръката, която ги е „записала“. Картичките са памет, като живи са. Историческото е в промяната, в сравнението. Можеш да видиш площад в Берлин през 1910 г. и същия площад през 2005 г. Това са историите на хора и места. Чрез картичките разбирам къде са пътували моите близки, те са нещо като карта на пътуванията им, а качеството им е перфектно. Ето, виж тази. Има дълбочина, като холограмна е.*
         Изпращам ти малко и на теб. Сигурно ще забележиш, че някои от тях са от 1930 година. Нямах време по-рано, за което наистина съжалявам...
         Покрай Бъдни вечер, Рождество Христово, Новогодишната нощ, изобщо на празници, пътуват много картички. Спомням си как миналата година, за Великден, изпратих над петдесет нелепи е-cards със заек, изскачащ от яйце, и с музикален фон на Ленън - Лет ит би. Но най-нестандартно беше посланието: Честито Рождество Христово. Над петдесет електронни картички. Над петдесет мултипликации, някои от които по-лични, но със същите образи, песен и първоначално поздравление . Направо ми идваше да се накъсам на парчета. После се успокоих с: Важното е да не стават световни грешки.
         А да, кажи „картичка“ на глас, за да чуеш колко сладко, лепкаво звучи.

 

Save it и
:-)))))) dni

 

Красимира

 

 

P.S. Ако искаш да подкрепиш проекта на Иванчева за изпращане на колекцията й от картички на път и така да представи избора на поколения българи за образ и текст, местата и езика им, сърцата им, пространствата, върху които си кореспондират България, Франция, Италия, Германия, Австрия от 1911 г. досега, кажи й го на e-mail: mihail1212@yahoo.co.uk .

 

 

P.P.S. Не знам дали те интересува, но за всеки случай ще ти кажа, че:

 

         Картички съществуват от 1869 г., след една студия на австриеца Емануил Херман за австрийските пощенски служби. Самата идея е генерирана от пруския министър по пощенските въпроси Хайнрих Щефан през 1865 г. Той предлага въвеждането на отворени кореспондентски картички с предварително напечатани пощенски знаци. Но такъв вид кореспонденция била наречена неморална и обидна за обществото. Четири години след това, моралният въпрос претърпял редакция и отпечатали първата картичка. Първоначално е съдържала две страници - за адрес и текст на съобщението, и липсвал образ.

 

 

 

---

 

* Думите в курсив са на Йовка Иванчева

 

 

 

 

 

 

 

 

 

18.12.2005 г.

 

Влез в Стая 1, 2.

 

© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]